прочутият

Речник на българския език

1. прочутият — м. р. пълен член

прочутият е производна форма на прочут (м. р. пълен член).

2. прочутият — мин. страд. прич. м. р. пълен член

прочутият е производна форма на прочуя (мин. страд. прич. м. р. пълен член).