галантен

Речник на българския език

гала̀нтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

гала̀нтна, гала̀нтно, мн. гала̀нтни, прил. Изискано вежлив, изтънчен, любезен, с добри маниери.
същ. гала̀нтност, галантността̀, ж. Проявявам галантност.

Грешни изписвания (3)

  • галантин
  • гълантен
  • гълантин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. га-лан-тен
непълен член га-лан-т-ния
пълен член га-лан-т-ни-ят
ж. р. га-лан-т-на
членувано га-лан-т-на-та
ср. р. га-лан-т-но
членувано га-лан-т-но-то
мн. ч. га-лан-т-ни
членувано га-лан-т-ни-те