отявлен

Речник на българския език

отя̀влен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

отя̀влена, отя̀влено, мн. отя̀влени, прил. Обикн. Пренебр. Който има силно проявени качества; открит, явен. Отявлен монархист.

Грешни изписвания (3)

  • отявлин
  • утявлен
  • утявлин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. отяв-лен
непълен член отяв-ле-ния
пълен член отяв-ле-ни-ят
ж. р. отяв-ле-на
членувано отяв-ле-на-та
ср. р. отяв-ле-но
членувано отяв-ле-но-то
мн. ч. отяв-ле-ни
членувано отяв-ле-ни-те