плъ̀тен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
плъ̀тна, плъ̀тно, мн. плъ̀тни, прил.
1. Който е съставен от здраво свързани елементи или има много елементи на малко пространство. Плътна дървесина. Плътни редици.
2. За мрак — непрогледен, тъмен. Плътен мрак.
3. За тъкан — с гъсто преплетени нишки. Плътна завеса. Плътна блуза.
4. Който е напълнен много. Плътна чанта.
5. За глас — силен, звучен. Плътен глас.
6. Дебел, непрозрачен. Плътна хартия.
1. Който е съставен от здраво свързани елементи или има много елементи на малко пространство. Плътна дървесина. Плътни редици.
2. За мрак — непрогледен, тъмен. Плътен мрак.
3. За тъкан — с гъсто преплетени нишки. Плътна завеса. Плътна блуза.
4. Който е напълнен много. Плътна чанта.
5. За глас — силен, звучен. Плътен глас.
6. Дебел, непрозрачен. Плътна хартия.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- плътин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | плъ-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | плът-ния | ||
| пълен член | плът-ни-ят | ||
| ж. р. | плът-на | ||
| членувано | плът-на-та | ||
| ср. р. | плът-но | ||
| членувано | плът-но-то | ||
| мн. ч. | плът-ни | ||
| членувано | плът-ни-те | ||