наситен

Речник на българския език

1. насѝтен некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

насѝтена, насѝтено, мн. насѝтени, прил.
1. Който се е наситил. Наситен на удоволствия.
2. Спец. Който съдържа в себе си пределно количество от някакво вещество. Наситен разтвор.
3. Който е с богато, разнообразно съдържание. Наситена програма.
същ. насѝтеност, наситеността̀, ж. (във 2 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • наситин
  • нъситен
  • нъситин

2. наситен — мин. страд. прич. м. р.

наситен е производна форма на наситя (мин. страд. прич. м. р.).