сит

Речник на българския език

сит прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

сита, сито, мн. сити, прил.
1. Който не чувства глад, който се е нахранил. Не ми сипвай повече — сит съм.
2. Остар. За храна — който насища; хранителен, питателен, обилен.
3. Прен. Който е изпитал достатъчно, който се е наситил на нещо. Сит съм на твоята хубост, на твойта лъжовна усмивка.същ. ситост, ситостта, ж.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сит
непълен член си-тия
пълен член си-ти-ят
ж. р. си-та
членувано си-та-та
ср. р. си-то
членувано си-то-то
мн. ч. си-ти
членувано си-ти-те