звънлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
звънлѝва, звънлѝво, мн. звънлѝви, прил. Който е ясен, сочен; звънък. Звънлив глас.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- званлив
- званлиф
- звънлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | звън-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | звън-ли-вия | ||
| пълен член | звън-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | звън-ли-ва | ||
| членувано | звън-ли-ва-та | ||
| ср. р. | звън-ли-во | ||
| членувано | звън-ли-во-то | ||
| мн. ч. | звън-ли-ви | ||
| членувано | звън-ли-ви-те | ||