пу̀бличен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
публична, публично, мн. публични, прил.
1. Който е достъпен за всички, отворен е за всички.
2. Който става в присъствието на публика. Публичен доклад.същ. публичност, публичността, ж. Получавам публичност.
• Публична жена. — Проститутка.
1. Който е достъпен за всички, отворен е за всички.
2. Който става в присъствието на публика. Публичен доклад.същ. публичност, публичността, ж. Получавам публичност.
• Публична жена. — Проститутка.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- публечен
- публечин
- публичин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | пуб-ли-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | пуб-лич-ния | ||
| пълен член | пуб-лич-ни-ят | ||
| ж. р. | пуб-лич-на | ||
| членувано | пуб-лич-на-та | ||
| ср. р. | пуб-лич-но | ||
| членувано | пуб-лич-но-то | ||
| мн. ч. | пуб-лич-ни | ||
| членувано | пуб-лич-ни-те | ||