официа̀лен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
официа̀лна, официа̀лно, мн. официа̀лни, прил.
1. Който произхожда от правителството, от властта. Официално опровержение.
2. Който е съобразен с всички условности, правила и формалности. Официална покана.
3. Тържествен, следващ някоя церемония. Официално откриване.
4. Който се използва в специални случаи. Официално облекло.
5. Прен. Сдържан, вежлив, сух. Официален тон.
1. Който произхожда от правителството, от властта. Официално опровержение.
2. Който е съобразен с всички условности, правила и формалности. Официална покана.
3. Тържествен, следващ някоя церемония. Официално откриване.
4. Който се използва в специални случаи. Официално облекло.
5. Прен. Сдържан, вежлив, сух. Официален тон.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- офецеален
- офецеалин
- офециален
- офециалин
- офицеален
- офицеалин
- официалин
- уфецеален
- уфецеалин
- уфециален
- уфециалин
- уфицеален
- уфицеалин
- уфициален
- уфициалин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | офи-ци-а-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | офи-ци-ал-ния | ||
| пълен член | офи-ци-ал-ни-ят | ||
| ж. р. | офи-ци-ал-на | ||
| членувано | офи-ци-ал-на-та | ||
| ср. р. | офи-ци-ал-но | ||
| членувано | офи-ци-ал-но-то | ||
| мн. ч. | офи-ци-ал-ни | ||
| членувано | офи-ци-ал-ни-те | ||