официален

Речник на българския език

официа̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

официа̀лна, официа̀лно, мн. официа̀лни, прил.
1. Който произхожда от правителството, от властта. Официално опровержение.
2. Който е съобразен с всички условности, правила и формалности. Официална покана.
3. Тържествен, следващ някоя церемония. Официално откриване.
4. Който се използва в специални случаи. Официално облекло.
5. Прен. Сдържан, вежлив, сух. Официален тон.

Грешни изписвания (15)

  • офецеален
  • офецеалин
  • офециален
  • офециалин
  • офицеален
  • офицеалин
  • официалин
  • уфецеален
  • уфецеалин
  • уфециален
  • уфециалин
  • уфицеален
  • уфицеалин
  • уфициален
  • уфициалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. офи-ци-а-лен
непълен член офи-ци-ал-ния
пълен член офи-ци-ал-ни-ят
ж. р. офи-ци-ал-на
членувано офи-ци-ал-на-та
ср. р. офи-ци-ал-но
членувано офи-ци-ал-но-то
мн. ч. офи-ци-ал-ни
членувано офи-ци-ал-ни-те