изрѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
изрѝчна, изрѝчно, мн. изрѝчни, прил. Който е казан безусловно, специално, категорично. Има изрична заповед.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- езричен
- езричин
- изричин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-ри-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-рич-ния | ||
| пълен член | из-рич-ни-ят | ||
| ж. р. | из-рич-на | ||
| членувано | из-рич-на-та | ||
| ср. р. | из-рич-но | ||
| членувано | из-рич-но-то | ||
| мн. ч. | из-рич-ни | ||
| членувано | из-рич-ни-те | ||