служѐбен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
служебна, служебно, мн. служебни, прил.
1. Който е свързан със служба (в 1 и 2 знач. ). Служебни задължения. Служебно пътуване. Служебен паспорт.
2. Който е официален, делови, не личен. Служебен тон. Служебни разговори.
• Служебно лице. — Лице, което е на длъжност в съответното учреждение. Входът е за служебни лица, не за външни лица.
• Служебна бележка. — Вид документ, издаден от учреждение. Служебна бележка за успеха на студент.
• Служебно правителство. — Правителство, назначено от президента след разпускане на Народното събрание, с мандат да подготви избори за ново Народно събрание.
1. Който е свързан със служба (в 1 и 2 знач. ). Служебни задължения. Служебно пътуване. Служебен паспорт.
2. Който е официален, делови, не личен. Служебен тон. Служебни разговори.
• Служебно лице. — Лице, което е на длъжност в съответното учреждение. Входът е за служебни лица, не за външни лица.
• Служебна бележка. — Вид документ, издаден от учреждение. Служебна бележка за успеха на студент.
• Служебно правителство. — Правителство, назначено от президента след разпускане на Народното събрание, с мандат да подготви избори за ново Народно събрание.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- сложебен
- сложебин
- служебин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | слу-же-бен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | слу-жеб-ния | ||
| пълен член | слу-жеб-ни-ят | ||
| ж. р. | слу-жеб-на | ||
| членувано | слу-жеб-на-та | ||
| ср. р. | слу-жеб-но | ||
| членувано | слу-жеб-но-то | ||
| мн. ч. | слу-жеб-ни | ||
| членувано | слу-жеб-ни-те | ||