1.
наро̀ден
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
наро̀дна, наро̀дно, мн. наро̀дни, прил.
1. Който се отнася до народ (в 1, 2 и 3 знач.). Народно творчество.
2. Който е свързан с народа, с неговия дух и философия. Народен поет.
3. Който принадлежи на държавата. Народно стопанство.
4. Който е избран от народа или е осъществяван от представители на народа. Народно събрание.
5. В наименования на държавни учреждения. Българска народна банка.
6. ист. В почетни звания. Народен артист.
1. Който се отнася до народ (в 1, 2 и 3 знач.). Народно творчество.
2. Който е свързан с народа, с неговия дух и философия. Народен поет.
3. Който принадлежи на държавата. Народно стопанство.
4. Който е избран от народа или е осъществяван от представители на народа. Народно събрание.
5. В наименования на държавни учреждения. Българска народна банка.
6. ист. В почетни звания. Народен артист.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- народин
- нъроден
- нъродин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | на-ро-ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-род-ния | ||
| пълен член | на-род-ни-ят | ||
| ж. р. | на-род-на | ||
| членувано | на-род-на-та | ||
| ср. р. | на-род-но | ||
| членувано | на-род-но-то | ||
| мн. ч. | на-род-ни | ||
| членувано | на-род-ни-те | ||
2. народен — мин. страд. прич. м. р.
народен е производна форма на народя (мин. страд. прич. м. р.).