ръст

Речник на българския език

ръст — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ръстът, ръста, мн. ръстове, (два) ръста, м.
1. Височина на живо същество; бой. Висок на ръст.
2. Големина на дреха; размер. Първи ръст.
3. Разг. Растене, нарастване. Ръст на производство.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръст
непълен член ръс-та
пълен член ръс-тът
мн.ч. ръс-то-ве
членувано ръс-то-ве-те
бройна форма ръс-та
звателна форма —

Връзки