растеж

Речник на българския език

растѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Израстване, порастване. Забавен растеж.
2. Прен. Подем, напредък, просперитет. Небивал растеж в икономиката.

Грешни изписвания (3)

  • растеш
  • ръстеш
  • разтеж

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рас-теж
непълен член рас-те-жа
пълен член рас-те-жът
мн.ч. рас-те-жи
членувано рас-те-жи-те
бройна форма рас-те-жа
звателна форма