размножение

Речник на българския език

размножѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Размножаване.прил. размножителен, размножителна, размножително, мн. размножителни. Размножителен период.

Грешни изписвания (3)

  • размнужение
  • ръзмножение
  • ръзмнужение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-мно-же-ние
членувано раз-мно-же-ни-е-то
мн.ч. раз-мно-же-ния
членувано раз-мно-же-ни-я-та