цъфтеж

Речник на българския език

цъфтѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Покриване с цветове. Ранен цъфтеж.
2. Времето, когато цъфтят растенията.
3. Прен. Напредък, разцвет.

Грешни изписвания (2)

  • цафтеш
  • цъфтеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цъф-теж
непълен член цъф-те-жа
пълен член цъф-те-жът
мн.ч. цъф-те-жи
членувано цъф-те-жи-те
бройна форма цъф-те-жа
звателна форма