кълнене

Речник на българския език

кълнене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. къл-не-не
членувано къл-не-не-то
мн.ч. къл-не-ния
членувано къл-не-ни-я-та