сражение

Речник на българския език

сражѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. сражения, ср.
1. Силен сблъсък, в който участват много хора и техника, обикн. по време на война; битка.
2. Прен. Сблъсък с желание за победа между две идеологии, между противоположни принципи и др. ; битка. На духовния фронт се води сражение за оцеляване на културата ни.

Грешни изписвания (1)

  • сръжение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сра-же-ние
членувано сра-же-ни-е-то
мн.ч. сра-же-ния
членувано сра-же-ни-я-та