напор

Речник на българския език

на̀пор — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Натиск, налягане, напън. Под напора на тежестта му столът се счупи.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • напур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-пор
непълен член на-по-ра
пълен член на-по-рът
мн.ч. на-по-ри
членувано на-по-ри-те
бройна форма на-по-ра
звателна форма —

Връзки