крах

Речник на българския език

крах — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

кра̀хът, кра̀ха, само ед., м.
1. Разорение, банкрут, фалит. Крахът на икономиката.
2. Пълен неуспех, катастрофа, провал. Крах на плановете. Крах на идеите. Крах на делото. Претърпявам крах.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крах
непълен член кра-ха
пълен член кра-хът
мн.ч. кра-хо-ве
членувано кра-хо-ве-те
бройна форма кра-ха
звателна форма —

Връзки