крушение

Речник на българския език

крушѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. крушѐния, ср. Провал, катастрофа, крах. Крушение на идеи. Крушение на мечти.

Грешни изписвания (1)

  • крошение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кру-ше-ние
членувано кру-ше-ни-е-то
мн.ч. кру-ше-ния
членувано кру-ше-ни-я-та