фиаско

Речник на българския език

фиа̀ско съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Пълен провал. Претърпявам фиаско.

Грешни изписвания (3)

  • феаско
  • феаску
  • фиаску

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фи-ас-ко
членувано фи-ас-ко-то
мн.ч. фи-ас-ка
членувано фи-ас-ка-та