изморен

Речник на българския език

1. изморѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езморен
  • езмурен
  • измурен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-мо-рен
непълен член из-мо-ре-ния
пълен член из-мо-ре-ни-ят
ж. р. из-мо-ре-на
членувано из-мо-ре-на-та
ср. р. из-мо-ре-но
членувано из-мо-ре-но-то
мн. ч. из-мо-ре-ни
членувано из-мо-ре-ни-те

2. изморен — мин. страд. прич. м. р.

изморен е производна форма на изморя (мин. страд. прич. м. р.).