изморя

Речник на българския език

изморя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

изморѝш, мин. св. изморѝх, мин. прич. изморѝл, св.вж. [[изморявам 1 .



изморѝш, мин. св. изморѝх, мин. прич. изморѝл, св.вж. [[изморявам
2__ .

Грешни изписвания (4)

  • изморйа
  • изморйъ
  • измурйа
  • измурйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мо-ря из-мо-рим
2 лице из-мо-риш из-мо-ри-те
3 лице из-мо-ри из-мо-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мо-рих из-мо-рих-ме
2 лице из-мо-ри из-мо-рих-те
3 лице из-мо-ри из-мо-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мо-рях из-мо-рях-ме
2 лице из-мо-ре-ше из-мо-рях-те
3 лице из-мо-ре-ше из-мо-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изморил съм изморила съм изморило съм изморили сме
2 лице изморил си изморила си изморило си изморили сте
3 лице изморил е изморила е изморило е изморили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изморил бях изморила бях изморило бяхме изморили
2 лице беше изморил беше изморила беше изморило бяхте изморили
3 лице беше изморил беше изморила беше изморило бяха изморили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изморя ще изморим
2 лице ще измориш ще изморите
3 лице ще измори ще изморят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изморил ще съм изморила ще съм изморило ще сме изморили
2 лице ще си изморил ще си изморила ще си изморило ще сте изморили
3 лице ще е изморил ще е изморила ще е изморило ще са изморили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изморя щяхме да изморим
2 лице щеше да измориш щяхте да изморите
3 лице щеше да измори щяха да изморят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изморил щях да съм изморила щях да съм изморило щяхме да сме изморили
2 лице щеше да си изморил щеше да си изморила щеше да си изморило щяхте да сте изморили
3 лице щеше да е изморил щеше да е изморила щеше да е изморило щяха да са изморили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изморял съм изморяла съм изморяло съм изморели сме
2 лице изморял си изморяла си изморяло си изморели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изморил съм изморила съм изморило съм изморили сме
2 лице изморил си изморила си изморило си изморили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изморил била съм изморила било съм изморило били сме изморили
2 лице бил си изморил била си изморила било си изморило били сте изморили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изморя щяла съм да изморя щяло съм да изморя щели сме да изморим
2 лице щял си да измориш щяла си да измориш щяло си да измориш щели сте да изморите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изморил щяла съм да съм изморила щяло съм да съм изморило щели сме да сме изморили
2 лице щял си да си изморил щяла си да си изморила щяло си да си изморило щели сте да сте изморили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изморил бих изморила бих изморило бихме изморили
2 лице би изморил би изморила би изморило бихте изморили
3 лице би изморил би изморила би изморило биха изморили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мо-ри из-мо-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-мо-рен
непълен член из-мо-ре-ния
пълен член из-мо-ре-ни-ят
женски род из-мо-ре-на
членувано из-мо-ре-на-та
среден род из-мо-ре-но
членувано из-мо-ре-но-то
множествено число из-мо-ре-ни
членувано из-мо-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мо-рил
непълен член из-мо-ри-лия
пълен член из-мо-ри-ли-ят
женски род из-мо-ри-ла
членувано из-мо-ри-ла-та
среден род из-мо-ри-ло
членувано из-мо-ри-ло-то
множествено число из-мо-ри-ли
членувано из-мо-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мо-рял
женски род из-мо-ря-ла
среден род из-мо-ря-ло
множествено число из-мо-ре-ли