морен

Речник на българския език

1. мо̀рен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мо̀рна, мо̀рно, мн. мо̀рни, прил. Който се чувства отпаднал след работа; уморен. Морни труженици.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • морин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-рен
непълен член мор-ния
пълен член мор-ни-ят
ж. р. мор-на
членувано мор-на-та
ср. р. мор-но
членувано мор-но-то
мн. ч. мор-ни
членувано мор-ни-те

2. морен — мин. страд. прич. м. р.

морен е производна форма на моря (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки