отруден

Речник на българския език

1. отру̀ден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • отрудин
  • утруден
  • утрудин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-ру-ден
непълен член от-ру-де-ния
пълен член от-ру-де-ни-ят
ж. р. от-ру-де-на
членувано от-ру-де-на-та
ср. р. от-ру-де-но
членувано от-ру-де-но-то
мн. ч. от-ру-де-ни
членувано от-ру-де-ни-те

2. отруден — мин. страд. прич. м. р.

отруден е производна форма на отрудя (мин. страд. прич. м. р.).