изнурен

Речник на българския език

1. изнурѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езнорен
  • езнурен
  • изнорен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ну-рен
непълен член из-ну-ре-ния
пълен член из-ну-ре-ни-ят
ж. р. из-ну-ре-на
членувано из-ну-ре-на-та
ср. р. из-ну-ре-но
членувано из-ну-ре-но-то
мн. ч. из-ну-ре-ни
членувано из-ну-ре-ни-те

2. изнурен — мин. страд. прич. м. р.

изнурен е производна форма на изнуря (мин. страд. прич. м. р.).