изнуря

Речник на българския език

изнуря̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

изнурѝш, мин. св. изнурѝх, мин. прич. изнурѝл, св.вж. изнурявам.

Грешни изписвания (4)

  • изнорйа
  • изнорйъ
  • изнурйа
  • изнурйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ну-ря из-ну-рим
2 лице из-ну-риш из-ну-ри-те
3 лице из-ну-ри из-ну-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ну-рих из-ну-рих-ме
2 лице из-ну-ри из-ну-рих-те
3 лице из-ну-ри из-ну-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ну-рях из-ну-рях-ме
2 лице из-ну-ре-ше из-ну-рях-те
3 лице из-ну-ре-ше из-ну-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнурил съм изнурила съм изнурило съм изнурили сме
2 лице изнурил си изнурила си изнурило си изнурили сте
3 лице изнурил е изнурила е изнурило е изнурили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изнурил бях изнурила бях изнурило бяхме изнурили
2 лице беше изнурил беше изнурила беше изнурило бяхте изнурили
3 лице беше изнурил беше изнурила беше изнурило бяха изнурили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изнуря ще изнурим
2 лице ще изнуриш ще изнурите
3 лице ще изнури ще изнурят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изнурил ще съм изнурила ще съм изнурило ще сме изнурили
2 лице ще си изнурил ще си изнурила ще си изнурило ще сте изнурили
3 лице ще е изнурил ще е изнурила ще е изнурило ще са изнурили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изнуря щяхме да изнурим
2 лице щеше да изнуриш щяхте да изнурите
3 лице щеше да изнури щяха да изнурят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изнурил щях да съм изнурила щях да съм изнурило щяхме да сме изнурили
2 лице щеше да си изнурил щеше да си изнурила щеше да си изнурило щяхте да сте изнурили
3 лице щеше да е изнурил щеше да е изнурила щеше да е изнурило щяха да са изнурили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнурял съм изнуряла съм изнуряло съм изнурели сме
2 лице изнурял си изнуряла си изнуряло си изнурели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнурил съм изнурила съм изнурило съм изнурили сме
2 лице изнурил си изнурила си изнурило си изнурили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изнурил била съм изнурила било съм изнурило били сме изнурили
2 лице бил си изнурил била си изнурила било си изнурило били сте изнурили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изнуря щяла съм да изнуря щяло съм да изнуря щели сме да изнурим
2 лице щял си да изнуриш щяла си да изнуриш щяло си да изнуриш щели сте да изнурите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изнурил щяла съм да съм изнурила щяло съм да съм изнурило щели сме да сме изнурили
2 лице щял си да си изнурил щяла си да си изнурила щяло си да си изнурило щели сте да сте изнурили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изнурил бих изнурила бих изнурило бихме изнурили
2 лице би изнурил би изнурила би изнурило бихте изнурили
3 лице би изнурил би изнурила би изнурило биха изнурили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ну-ри из-ну-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ну-рен
непълен член из-ну-ре-ния
пълен член из-ну-ре-ни-ят
женски род из-ну-ре-на
членувано из-ну-ре-на-та
среден род из-ну-ре-но
членувано из-ну-ре-но-то
множествено число из-ну-ре-ни
членувано из-ну-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ну-рил
непълен член из-ну-ри-лия
пълен член из-ну-ри-ли-ят
женски род из-ну-ри-ла
членувано из-ну-ри-ла-та
среден род из-ну-ри-ло
членувано из-ну-ри-ло-то
множествено число из-ну-ри-ли
членувано из-ну-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ну-рял
женски род из-ну-ря-ла
среден род из-ну-ря-ло
множествено число из-ну-ре-ли