изнурил
1.
изнурил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изнурил
е производна форма
на изнуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изнурил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изнурил
е производна форма
на изнуря (мин. деят. св. прич. м. р.).