изнури

Речник на българския език

1. изнури — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изнури е производна форма на изнуря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изнури — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изнури е производна форма на изнуря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изнури — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изнури е производна форма на изнуря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изнури — повелително наклонение, ед. ч.

изнури е производна форма на изнуря (повелително наклонение, ед. ч.).