изнурявам

Речник на българския език

изнуря̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изнуря̀ваш, несв. и изнуря̀, св.; Кого. Довеждам до крайно физическо или нравствено изтощение.
изнурявам се/изнуря се. — Изпадам в крайно физическо или нравствено изтощение.

Грешни изписвания (7)

  • езнорявам
  • езнорявъм
  • езнурявам
  • езнурявъм
  • изнорявам
  • изнорявъм
  • изнурявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ну-ря-вам из-ну-ря-ва-ме
2 лице из-ну-ря-ваш из-ну-ря-ва-те
3 лице из-ну-ря-ва из-ну-ря-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ну-ря-вах из-ну-ря-вах-ме
2 лице из-ну-ря-ва из-ну-ря-вах-те
3 лице из-ну-ря-ва из-ну-ря-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ну-ря-вах из-ну-ря-вах-ме
2 лице из-ну-ря-ва-ше из-ну-ря-вах-те
3 лице из-ну-ря-ва-ше из-ну-ря-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнурявал съм изнурявала съм изнурявало съм изнурявали сме
2 лице изнурявал си изнурявала си изнурявало си изнурявали сте
3 лице изнурявал е изнурявала е изнурявало е изнурявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изнурявал бях изнурявала бях изнурявало бяхме изнурявали
2 лице беше изнурявал беше изнурявала беше изнурявало бяхте изнурявали
3 лице беше изнурявал беше изнурявала беше изнурявало бяха изнурявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изнурявам ще изнуряваме
2 лице ще изнуряваш ще изнурявате
3 лице ще изнурява ще изнуряват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изнурявал ще съм изнурявала ще съм изнурявало ще сме изнурявали
2 лице ще си изнурявал ще си изнурявала ще си изнурявало ще сте изнурявали
3 лице ще е изнурявал ще е изнурявала ще е изнурявало ще са изнурявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изнурявам щяхме да изнуряваме
2 лице щеше да изнуряваш щяхте да изнурявате
3 лице щеше да изнурява щяха да изнуряват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изнурявал щях да съм изнурявала щях да съм изнурявало щяхме да сме изнурявали
2 лице щеше да си изнурявал щеше да си изнурявала щеше да си изнурявало щяхте да сте изнурявали
3 лице щеше да е изнурявал щеше да е изнурявала щеше да е изнурявало щяха да са изнурявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнурявал съм изнурявала съм изнурявало съм изнурявали сме
2 лице изнурявал си изнурявала си изнурявало си изнурявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнурявал съм изнурявала съм изнурявало съм изнурявали сме
2 лице изнурявал си изнурявала си изнурявало си изнурявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изнурявал била съм изнурявала било съм изнурявало били сме изнурявали
2 лице бил си изнурявал била си изнурявала било си изнурявало били сте изнурявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изнурявам щяла съм да изнурявам щяло съм да изнурявам щели сме да изнуряваме
2 лице щял си да изнуряваш щяла си да изнуряваш щяло си да изнуряваш щели сте да изнурявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изнурявал щяла съм да съм изнурявала щяло съм да съм изнурявало щели сме да сме изнурявали
2 лице щял си да си изнурявал щяла си да си изнурявала щяло си да си изнурявало щели сте да сте изнурявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изнурявал бих изнурявала бих изнурявало бихме изнурявали
2 лице би изнурявал би изнурявала би изнурявало бихте изнурявали
3 лице би изнурявал би изнурявала би изнурявало биха изнурявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ну-ря-вай из-ну-ря-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ну-ря-ван
непълен член из-ну-ря-ва-ния
пълен член из-ну-ря-ва-ни-ят
женски род из-ну-ря-ва-на
членувано из-ну-ря-ва-на-та
среден род из-ну-ря-ва-но
членувано из-ну-ря-ва-но-то
множествено число из-ну-ря-ва-ни
членувано из-ну-ря-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ну-ря-вал
непълен член из-ну-ря-ва-лия
пълен член из-ну-ря-ва-ли-ят
женски род из-ну-ря-ва-ла
членувано из-ну-ря-ва-ла-та
среден род из-ну-ря-ва-ло
членувано из-ну-ря-ва-ло-то
множествено число из-ну-ря-ва-ли
членувано из-ну-ря-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ну-ря-вал
женски род из-ну-ря-ва-ла
среден род из-ну-ря-ва-ло
множествено число из-ну-ря-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ну-ря-ващ
непълен член из-ну-ря-ва-щия
пълен член из-ну-ря-ва-щи-ят
женски род из-ну-ря-ва-ща
членувано из-ну-ря-ва-ща-та
среден род из-ну-ря-ва-що
членувано из-ну-ря-ва-що-то
множествено число из-ну-ря-ва-щи
членувано из-ну-ря-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ну-ря-вай-ки