омаломощавам

Речник на българския език

омаломоща̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • омаломощавъм
  • омаломущавам
  • омаломущавъм
  • омалумощавам
  • омалумощавъм
  • омалумущавам
  • омалумущавъм
  • омъломощавам
  • омъломощавъм
  • омъломущавам
  • омъломущавъм
  • омълумощавам
  • омълумощавъм
  • омълумущавам
  • омълумущавъм
  • умаломощавам
  • умаломощавъм
  • умаломущавам
  • умаломущавъм
  • умалумощавам
  • умалумощавъм
  • умалумущавам
  • умалумущавъм
  • умъломощавам
  • умъломощавъм
  • умъломущавам
  • умъломущавъм
  • умълумощавам
  • умълумощавъм
  • умълумущавам
  • умълумущавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ома-ло-мо-ща-вам ома-ло-мо-ща-ва-ме
2 лице ома-ло-мо-ща-ваш ома-ло-мо-ща-ва-те
3 лице ома-ло-мо-ща-ва ома-ло-мо-ща-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ома-ло-мо-ща-вах ома-ло-мо-ща-вах-ме
2 лице ома-ло-мо-ща-ва ома-ло-мо-ща-вах-те
3 лице ома-ло-мо-ща-ва ома-ло-мо-ща-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ома-ло-мо-ща-вах ома-ло-мо-ща-вах-ме
2 лице ома-ло-мо-ща-ва-ше ома-ло-мо-ща-вах-те
3 лице ома-ло-мо-ща-ва-ше ома-ло-мо-ща-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омаломощавал съм омаломощавала съм омаломощавало съм омаломощавали сме
2 лице омаломощавал си омаломощавала си омаломощавало си омаломощавали сте
3 лице омаломощавал е омаломощавала е омаломощавало е омаломощавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях омаломощавал бях омаломощавала бях омаломощавало бяхме омаломощавали
2 лице беше омаломощавал беше омаломощавала беше омаломощавало бяхте омаломощавали
3 лице беше омаломощавал беше омаломощавала беше омаломощавало бяха омаломощавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще омаломощавам ще омаломощаваме
2 лице ще омаломощаваш ще омаломощавате
3 лице ще омаломощава ще омаломощават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм омаломощавал ще съм омаломощавала ще съм омаломощавало ще сме омаломощавали
2 лице ще си омаломощавал ще си омаломощавала ще си омаломощавало ще сте омаломощавали
3 лице ще е омаломощавал ще е омаломощавала ще е омаломощавало ще са омаломощавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да омаломощавам щяхме да омаломощаваме
2 лице щеше да омаломощаваш щяхте да омаломощавате
3 лице щеше да омаломощава щяха да омаломощават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм омаломощавал щях да съм омаломощавала щях да съм омаломощавало щяхме да сме омаломощавали
2 лице щеше да си омаломощавал щеше да си омаломощавала щеше да си омаломощавало щяхте да сте омаломощавали
3 лице щеше да е омаломощавал щеше да е омаломощавала щеше да е омаломощавало щяха да са омаломощавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омаломощавал съм омаломощавала съм омаломощавало съм омаломощавали сме
2 лице омаломощавал си омаломощавала си омаломощавало си омаломощавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омаломощавал съм омаломощавала съм омаломощавало съм омаломощавали сме
2 лице омаломощавал си омаломощавала си омаломощавало си омаломощавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм омаломощавал била съм омаломощавала било съм омаломощавало били сме омаломощавали
2 лице бил си омаломощавал била си омаломощавала било си омаломощавало били сте омаломощавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да омаломощавам щяла съм да омаломощавам щяло съм да омаломощавам щели сме да омаломощаваме
2 лице щял си да омаломощаваш щяла си да омаломощаваш щяло си да омаломощаваш щели сте да омаломощавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм омаломощавал щяла съм да съм омаломощавала щяло съм да съм омаломощавало щели сме да сме омаломощавали
2 лице щял си да си омаломощавал щяла си да си омаломощавала щяло си да си омаломощавало щели сте да сте омаломощавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих омаломощавал бих омаломощавала бих омаломощавало бихме омаломощавали
2 лице би омаломощавал би омаломощавала би омаломощавало бихте омаломощавали
3 лице би омаломощавал би омаломощавала би омаломощавало биха омаломощавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ома-ло-мо-ща-вай ома-ло-мо-ща-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ома-ло-мо-ща-ван
непълен член ома-ло-мо-ща-ва-ния
пълен член ома-ло-мо-ща-ва-ни-ят
женски род ома-ло-мо-ща-ва-на
членувано ома-ло-мо-ща-ва-на-та
среден род ома-ло-мо-ща-ва-но
членувано ома-ло-мо-ща-ва-но-то
множествено число ома-ло-мо-ща-ва-ни
членувано ома-ло-мо-ща-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ома-ло-мо-ща-вал
непълен член ома-ло-мо-ща-ва-лия
пълен член ома-ло-мо-ща-ва-ли-ят
женски род ома-ло-мо-ща-ва-ла
членувано ома-ло-мо-ща-ва-ла-та
среден род ома-ло-мо-ща-ва-ло
членувано ома-ло-мо-ща-ва-ло-то
множествено число ома-ло-мо-ща-ва-ли
членувано ома-ло-мо-ща-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ома-ло-мо-ща-вал
женски род ома-ло-мо-ща-ва-ла
среден род ома-ло-мо-ща-ва-ло
множествено число ома-ло-мо-ща-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ома-ло-мо-ща-ващ
непълен член ома-ло-мо-ща-ва-щия
пълен член ома-ло-мо-ща-ва-щи-ят
женски род ома-ло-мо-ща-ва-ща
членувано ома-ло-мо-ща-ва-ща-та
среден род ома-ло-мо-ща-ва-що
членувано ома-ло-мо-ща-ва-що-то
множествено число ома-ло-мо-ща-ва-щи
членувано ома-ло-мо-ща-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ома-ло-мо-ща-вай-ки