изнемощявам

Речник на българския език

изнемощя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изнемощя̀ваш, несв. и изнемощѐя, св.
1. Оставам без сили от физическо напрежение; капвам. Изнемощял е от дългия път.
2. Отслабвам от тежка болест или от отрицателни преживявания.

Грешни изписвания (7)

  • изнемощявъм
  • изнемущявам
  • изнемущявъм
  • изнимощявам
  • изнимощявъм
  • изнимущявам
  • изнимущявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-не-мо-щя-вам из-не-мо-щя-ва-ме
2 лице из-не-мо-щя-ваш из-не-мо-щя-ва-те
3 лице из-не-мо-щя-ва из-не-мо-щя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-не-мо-щя-вах из-не-мо-щя-вах-ме
2 лице из-не-мо-щя-ва из-не-мо-щя-вах-те
3 лице из-не-мо-щя-ва из-не-мо-щя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-не-мо-щя-вах из-не-мо-щя-вах-ме
2 лице из-не-мо-щя-ва-ше из-не-мо-щя-вах-те
3 лице из-не-мо-щя-ва-ше из-не-мо-щя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнемощявал съм изнемощявала съм изнемощявало съм изнемощявали сме
2 лице изнемощявал си изнемощявала си изнемощявало си изнемощявали сте
3 лице изнемощявал е изнемощявала е изнемощявало е изнемощявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изнемощявал бях изнемощявала бях изнемощявало бяхме изнемощявали
2 лице беше изнемощявал беше изнемощявала беше изнемощявало бяхте изнемощявали
3 лице беше изнемощявал беше изнемощявала беше изнемощявало бяха изнемощявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изнемощявам ще изнемощяваме
2 лице ще изнемощяваш ще изнемощявате
3 лице ще изнемощява ще изнемощяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изнемощявал ще съм изнемощявала ще съм изнемощявало ще сме изнемощявали
2 лице ще си изнемощявал ще си изнемощявала ще си изнемощявало ще сте изнемощявали
3 лице ще е изнемощявал ще е изнемощявала ще е изнемощявало ще са изнемощявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изнемощявам щяхме да изнемощяваме
2 лице щеше да изнемощяваш щяхте да изнемощявате
3 лице щеше да изнемощява щяха да изнемощяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изнемощявал щях да съм изнемощявала щях да съм изнемощявало щяхме да сме изнемощявали
2 лице щеше да си изнемощявал щеше да си изнемощявала щеше да си изнемощявало щяхте да сте изнемощявали
3 лице щеше да е изнемощявал щеше да е изнемощявала щеше да е изнемощявало щяха да са изнемощявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнемощявал съм изнемощявала съм изнемощявало съм изнемощявали сме
2 лице изнемощявал си изнемощявала си изнемощявало си изнемощявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнемощявал съм изнемощявала съм изнемощявало съм изнемощявали сме
2 лице изнемощявал си изнемощявала си изнемощявало си изнемощявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изнемощявал била съм изнемощявала било съм изнемощявало били сме изнемощявали
2 лице бил си изнемощявал била си изнемощявала било си изнемощявало били сте изнемощявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изнемощявам щяла съм да изнемощявам щяло съм да изнемощявам щели сме да изнемощяваме
2 лице щял си да изнемощяваш щяла си да изнемощяваш щяло си да изнемощяваш щели сте да изнемощявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изнемощявал щяла съм да съм изнемощявала щяло съм да съм изнемощявало щели сме да сме изнемощявали
2 лице щял си да си изнемощявал щяла си да си изнемощявала щяло си да си изнемощявало щели сте да сте изнемощявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изнемощявал бих изнемощявала бих изнемощявало бихме изнемощявали
2 лице би изнемощявал би изнемощявала би изнемощявало бихте изнемощявали
3 лице би изнемощявал би изнемощявала би изнемощявало биха изнемощявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-не-мо-щя-вай из-не-мо-щя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-не-мо-щя-ван
непълен член из-не-мо-щя-ва-ния
пълен член из-не-мо-щя-ва-ни-ят
женски род из-не-мо-щя-ва-на
членувано из-не-мо-щя-ва-на-та
среден род из-не-мо-щя-ва-но
членувано из-не-мо-щя-ва-но-то
множествено число из-не-мо-щя-ва-ни
членувано из-не-мо-щя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-не-мо-щя-вал
непълен член из-не-мо-щя-ва-лия
пълен член из-не-мо-щя-ва-ли-ят
женски род из-не-мо-щя-ва-ла
членувано из-не-мо-щя-ва-ла-та
среден род из-не-мо-щя-ва-ло
членувано из-не-мо-щя-ва-ло-то
множествено число из-не-мо-щя-ва-ли
членувано из-не-мо-щя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-не-мо-щя-вал
женски род из-не-мо-щя-ва-ла
среден род из-не-мо-щя-ва-ло
множествено число из-не-мо-щя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-не-мо-щя-ващ
непълен член из-не-мо-щя-ва-щия
пълен член из-не-мо-щя-ва-щи-ят
женски род из-не-мо-щя-ва-ща
членувано из-не-мо-щя-ва-ща-та
среден род из-не-мо-щя-ва-що
членувано из-не-мо-щя-ва-що-то
множествено число из-не-мо-щя-ва-щи
членувано из-не-мо-щя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-не-мо-щя-вай-ки