изнемощявах

Речник на българския език

1. изнемощявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изнемощявах е производна форма на изнемощявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изнемощявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изнемощявах е производна форма на изнемощявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).