изнемощявал съм

Речник на българския език

1. изнемощявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изнемощявал съм е производна форма на изнемощявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изнемощявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изнемощявал съм е производна форма на изнемощявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изнемощявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изнемощявал съм е производна форма на изнемощявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).