губя

Речник на българския език

гу̀бя — преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

гу̀биш, мин. св. гу̀бих и губѝх, мин. прич. гу̀бил и губѝл, несв.
1. Какво. Преставам да имам, да притежавам. Много често губя ключовете си.
2. Кого, какво. Лишавам се от нещо ценно, положително, от качество и др.; преставам да го обладавам. Губя много пари. Губя зрението си. Губя търпение. Губя надежда. Губя работата си.
3. От какво. Имам в по-малка степен или количество в сравнение с преди. Губя от популярността си. Губя от теглото си.
4. Търпя загуба. Губя на карти. Губя в състезанието. Губя на изборите.
5. Какво. Изразходвам, разходвам, пилея. Губя времето си.
губя се. 1. — Пропадам, изчезвам, липсвам. Къде се губиш по цял ден? Редовно ми се губи пощата.
2. Преставам да знам къде съм; обърквам се, загубвам се. Губил ли си се в гората?
3. Ставам малко забележим или незабележим. Пътят се губи в далечината. Колите се губят в мъглата.
4. Изразходвам много време. По цял ден се губя с тая работа. Губя се в разсъждения. Губя се в догадки. Губя се в предположения.
същ. гу̀бене, ср.
• Губя почва под краката си. — Не се чувствам уверен, сигурен.
• Губя съзнание. — Изпадам в безсъзнание.
• Губя у̀ма и ду̀ма. — Разг. Стъписвам се, смайвам се и нищо не мога да кажа.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • губъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице гу-бя гу-бим
2 лице гу-биш гу-би-те
3 лице гу-би гу-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице гу-бих гу-бих-ме
2 лице гу-би гу-бих-те
3 лице гу-би гу-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице гу-бех гу-бех-ме
2 лице гу-бе-ше гу-бех-те
3 лице гу-бе-ше гу-бе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице губил съм губила съм губило съм губили сме
2 лице губил си губила си губило си губили сте
3 лице губил е губила е губило е губили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях губил бях губила бях губило бяхме губили
2 лице беше губил беше губила беше губило бяхте губили
3 лице беше губил беше губила беше губило бяха губили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще губя ще губим
2 лице ще губиш ще губите
3 лице ще губи ще губят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм губил ще съм губила ще съм губило ще сме губили
2 лице ще си губил ще си губила ще си губило ще сте губили
3 лице ще е губил ще е губила ще е губило ще са губили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да губя щяхме да губим
2 лице щеше да губиш щяхте да губите
3 лице щеше да губи щяха да губят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм губил щях да съм губила щях да съм губило щяхме да сме губили
2 лице щеше да си губил щеше да си губила щеше да си губило щяхте да сте губили
3 лице щеше да е губил щеше да е губила щеше да е губило щяха да са губили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице губел съм губела съм губело съм губели сме
2 лице губел си губела си губело си губели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице губил съм губила съм губило съм губили сме
2 лице губил си губила си губило си губили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм губил била съм губила било съм губило били сме губили
2 лице бил си губил била си губила било си губило били сте губили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да губя щяла съм да губя щяло съм да губя щели сме да губим
2 лице щял си да губиш щяла си да губиш щяло си да губиш щели сте да губите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм губил щяла съм да съм губила щяло съм да съм губило щели сме да сме губили
2 лице щял си да си губил щяла си да си губила щяло си да си губило щели сте да сте губили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих губил бих губила бих губило бихме губили
2 лице би губил би губила би губило бихте губили
3 лице би губил би губила би губило биха губили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
гу-би гу-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род гу-бен
непълен член гу-бе-ния
пълен член гу-бе-ни-ят
женски род гу-бе-на
членувано гу-бе-на-та
среден род гу-бе-но
членувано гу-бе-но-то
множествено число гу-бе-ни
членувано гу-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род гу-бил
непълен член гу-би-лия
пълен член гу-би-ли-ят
женски род гу-би-ла
членувано гу-би-ла-та
среден род гу-би-ло
членувано гу-би-ло-то
множествено число гу-би-ли
членувано гу-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род гу-бел
женски род гу-бе-ла
среден род гу-бе-ло
множествено число гу-бе-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род гу-бещ
непълен член гу-бе-щия
пълен член гу-бе-щи-ят
женски род гу-бе-ща
членувано гу-бе-ща-та
среден род гу-бе-що
членувано гу-бе-що-то
множествено число гу-бе-щи
членувано гу-бе-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

гу-бей-ки

Връзки