губене

Речник на българския език

гу̀бене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. гу̀бя

Грешни изписвания (3)

  • губени
  • губине
  • губини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гу-бе-не
членувано гу-бе-не-то
мн.ч. гу-бе-ния
членувано гу-бе-ни-я-та