хабя

Речник на българския език

хабя̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 174ti) редактиране

Значение

хабѝш, мин. св. хабѝх, мин. прич. хабѝл, несв.; Какво.
1. Изразходвам без полза; пилея, пръскам. Не хабете олиото, че свършва.
2. Правя да стане негодно; повреждам, развалям. Тя се учи да плете, ама само хаби преждата.
3. Правя да стане тъп; изтъпявам, похабявам. Хабя ножа за хляб, като режа тел.
Хабя думите си.Разг. Говоря, без да ме чуят, напразно.
Хабя нерви.Разг. Ядосвам се напразно.

Грешни изписвания (4)

  • хабйа
  • хабйъ
  • хъбйа
  • хъбйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ха-бя ха-бим
2 лице ха-биш ха-би-те
3 лице ха-би ха-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ха-бих ха-бих-ме
2 лице ха-би ха-бих-те
3 лице ха-би ха-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ха-бях ха-бях-ме
2 лице ха-бе-ше ха-бях-те
3 лице ха-бе-ше ха-бя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице хабил съм хабила съм хабило съм хабили сме
2 лице хабил си хабила си хабило си хабили сте
3 лице хабил е хабила е хабило е хабили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях хабил бях хабила бях хабило бяхме хабили
2 лице беше хабил беше хабила беше хабило бяхте хабили
3 лице беше хабил беше хабила беше хабило бяха хабили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще хабя ще хабим
2 лице ще хабиш ще хабите
3 лице ще хаби ще хабят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм хабил ще съм хабила ще съм хабило ще сме хабили
2 лице ще си хабил ще си хабила ще си хабило ще сте хабили
3 лице ще е хабил ще е хабила ще е хабило ще са хабили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да хабя щяхме да хабим
2 лице щеше да хабиш щяхте да хабите
3 лице щеше да хаби щяха да хабят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм хабил щях да съм хабила щях да съм хабило щяхме да сме хабили
2 лице щеше да си хабил щеше да си хабила щеше да си хабило щяхте да сте хабили
3 лице щеше да е хабил щеше да е хабила щеше да е хабило щяха да са хабили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице хабял съм хабяла съм хабяло съм хабели сме
2 лице хабял си хабяла си хабяло си хабели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице хабил съм хабила съм хабило съм хабили сме
2 лице хабил си хабила си хабило си хабили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм хабил била съм хабила било съм хабило били сме хабили
2 лице бил си хабил била си хабила било си хабило били сте хабили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да хабя щяла съм да хабя щяло съм да хабя щели сме да хабим
2 лице щял си да хабиш щяла си да хабиш щяло си да хабиш щели сте да хабите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм хабил щяла съм да съм хабила щяло съм да съм хабило щели сме да сме хабили
2 лице щял си да си хабил щяла си да си хабила щяло си да си хабило щели сте да сте хабили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих хабил бих хабила бих хабило бихме хабили
2 лице би хабил би хабила би хабило бихте хабили
3 лице би хабил би хабила би хабило биха хабили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ха-би ха-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ха-бен
непълен член ха-бе-ния
пълен член ха-бе-ни-ят
женски род ха-бе-на
членувано ха-бе-на-та
среден род ха-бе-но
членувано ха-бе-но-то
множествено число ха-бе-ни
членувано ха-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ха-бил
непълен член ха-би-лия
пълен член ха-би-ли-ят
женски род ха-би-ла
членувано ха-би-ла-та
среден род ха-би-ло
членувано ха-би-ло-то
множествено число ха-би-ли
членувано ха-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ха-бял
женски род ха-бя-ла
среден род ха-бя-ло
множествено число ха-бе-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ха-бящ
непълен член ха-бя-щия
пълен член ха-бя-щи-ят
женски род ха-бя-ща
членувано ха-бя-ща-та
среден род ха-бя-що
членувано ха-бя-що-то
множествено число ха-бя-щи
членувано ха-бя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ха-бей-ки