хабило

Речник на българския език

1. хабило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хабило е производна форма на хабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хабило — мин. деят. св. прич. ср. р.

хабило е производна форма на хабя (мин. деят. св. прич. ср. р.).