хабил съм

Речник на българския език

1. хабил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

хабил съм е производна форма на хабя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. хабил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

хабил съм е производна форма на хабя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).