хабяло

Речник на българския език

1. хабяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хабяло е производна форма на хабя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хабяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

хабяло е производна форма на хабя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).