изхабявам

Речник на българския език

изхабя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изхабя̀ваш, несв. и изхабя̀, св.; Какво.
1. Износвам, изтъпявам, изтърквам от ползване. Изхабих едни обувки, докато уредя всичко. Изхабих ножа с това месо.
2. Изразходвам напразно. Изхабил си си парите за това грозно нещо. Изхабих си енергията и нищо не свърших.
3. Повреждам, похабявам от невнимание, незнание. Исках да направя баница, но само изхабих корите.
изхабявам се/изхабя се. 1. — Износвам се, изтъпявам се, ставам негоден.
2. Изразходвам се напразно, не съумявам да използвам умело силите си, ума си. Умен е, но се изхаби с тая никаква професия. Изхаби се само с тоя несполучлив брак.

Грешни изписвания (7)

  • езхабявам
  • езхабявъм
  • езхъбявам
  • езхъбявъм
  • изхабявъм
  • изхъбявам
  • изхъбявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ха-бя-вам из-ха-бя-ва-ме
2 лице из-ха-бя-ваш из-ха-бя-ва-те
3 лице из-ха-бя-ва из-ха-бя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ха-бя-вах из-ха-бя-вах-ме
2 лице из-ха-бя-ва из-ха-бя-вах-те
3 лице из-ха-бя-ва из-ха-бя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ха-бя-вах из-ха-бя-вах-ме
2 лице из-ха-бя-ва-ше из-ха-бя-вах-те
3 лице из-ха-бя-ва-ше из-ха-бя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхабявал съм изхабявала съм изхабявало съм изхабявали сме
2 лице изхабявал си изхабявала си изхабявало си изхабявали сте
3 лице изхабявал е изхабявала е изхабявало е изхабявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхабявал бях изхабявала бях изхабявало бяхме изхабявали
2 лице беше изхабявал беше изхабявала беше изхабявало бяхте изхабявали
3 лице беше изхабявал беше изхабявала беше изхабявало бяха изхабявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изхабявам ще изхабяваме
2 лице ще изхабяваш ще изхабявате
3 лице ще изхабява ще изхабяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхабявал ще съм изхабявала ще съм изхабявало ще сме изхабявали
2 лице ще си изхабявал ще си изхабявала ще си изхабявало ще сте изхабявали
3 лице ще е изхабявал ще е изхабявала ще е изхабявало ще са изхабявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изхабявам щяхме да изхабяваме
2 лице щеше да изхабяваш щяхте да изхабявате
3 лице щеше да изхабява щяха да изхабяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхабявал щях да съм изхабявала щях да съм изхабявало щяхме да сме изхабявали
2 лице щеше да си изхабявал щеше да си изхабявала щеше да си изхабявало щяхте да сте изхабявали
3 лице щеше да е изхабявал щеше да е изхабявала щеше да е изхабявало щяха да са изхабявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхабявал съм изхабявала съм изхабявало съм изхабявали сме
2 лице изхабявал си изхабявала си изхабявало си изхабявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхабявал съм изхабявала съм изхабявало съм изхабявали сме
2 лице изхабявал си изхабявала си изхабявало си изхабявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхабявал била съм изхабявала било съм изхабявало били сме изхабявали
2 лице бил си изхабявал била си изхабявала било си изхабявало били сте изхабявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхабявам щяла съм да изхабявам щяло съм да изхабявам щели сме да изхабяваме
2 лице щял си да изхабяваш щяла си да изхабяваш щяло си да изхабяваш щели сте да изхабявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхабявал щяла съм да съм изхабявала щяло съм да съм изхабявало щели сме да сме изхабявали
2 лице щял си да си изхабявал щяла си да си изхабявала щяло си да си изхабявало щели сте да сте изхабявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхабявал бих изхабявала бих изхабявало бихме изхабявали
2 лице би изхабявал би изхабявала би изхабявало бихте изхабявали
3 лице би изхабявал би изхабявала би изхабявало биха изхабявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ха-бя-вай из-ха-бя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ха-бя-ван
непълен член из-ха-бя-ва-ния
пълен член из-ха-бя-ва-ни-ят
женски род из-ха-бя-ва-на
членувано из-ха-бя-ва-на-та
среден род из-ха-бя-ва-но
членувано из-ха-бя-ва-но-то
множествено число из-ха-бя-ва-ни
членувано из-ха-бя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ха-бя-вал
непълен член из-ха-бя-ва-лия
пълен член из-ха-бя-ва-ли-ят
женски род из-ха-бя-ва-ла
членувано из-ха-бя-ва-ла-та
среден род из-ха-бя-ва-ло
членувано из-ха-бя-ва-ло-то
множествено число из-ха-бя-ва-ли
членувано из-ха-бя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ха-бя-вал
женски род из-ха-бя-ва-ла
среден род из-ха-бя-ва-ло
множествено число из-ха-бя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ха-бя-ващ
непълен член из-ха-бя-ва-щия
пълен член из-ха-бя-ва-щи-ят
женски род из-ха-бя-ва-ща
членувано из-ха-бя-ва-ща-та
среден род из-ха-бя-ва-що
членувано из-ха-бя-ва-що-то
множествено число из-ха-бя-ва-щи
членувано из-ха-бя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ха-бя-вай-ки