изхабявал

Речник на българския език

1. изхабявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхабявал е производна форма на изхабявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхабявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхабявал е производна форма на изхабявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхабявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхабявал е производна форма на изхабявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхабявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхабявал е производна форма на изхабявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).