изхабя

Речник на българския език

изхабя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

изхабѝш, мин. св. изхабѝх, мин. прич. изхабѝл, св.вж. изхабявам.

Грешни изписвания (4)

  • изхабйа
  • изхабйъ
  • изхъбйа
  • изхъбйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ха-бя из-ха-бим
2 лице из-ха-биш из-ха-би-те
3 лице из-ха-би из-ха-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ха-бих из-ха-бих-ме
2 лице из-ха-би из-ха-бих-те
3 лице из-ха-би из-ха-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ха-бях из-ха-бях-ме
2 лице из-ха-бе-ше из-ха-бях-те
3 лице из-ха-бе-ше из-ха-бя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхабил съм изхабила съм изхабило съм изхабили сме
2 лице изхабил си изхабила си изхабило си изхабили сте
3 лице изхабил е изхабила е изхабило е изхабили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхабил бях изхабила бях изхабило бяхме изхабили
2 лице беше изхабил беше изхабила беше изхабило бяхте изхабили
3 лице беше изхабил беше изхабила беше изхабило бяха изхабили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изхабя ще изхабим
2 лице ще изхабиш ще изхабите
3 лице ще изхаби ще изхабят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхабил ще съм изхабила ще съм изхабило ще сме изхабили
2 лице ще си изхабил ще си изхабила ще си изхабило ще сте изхабили
3 лице ще е изхабил ще е изхабила ще е изхабило ще са изхабили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изхабя щяхме да изхабим
2 лице щеше да изхабиш щяхте да изхабите
3 лице щеше да изхаби щяха да изхабят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхабил щях да съм изхабила щях да съм изхабило щяхме да сме изхабили
2 лице щеше да си изхабил щеше да си изхабила щеше да си изхабило щяхте да сте изхабили
3 лице щеше да е изхабил щеше да е изхабила щеше да е изхабило щяха да са изхабили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхабял съм изхабяла съм изхабяло съм изхабели сме
2 лице изхабял си изхабяла си изхабяло си изхабели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхабил съм изхабила съм изхабило съм изхабили сме
2 лице изхабил си изхабила си изхабило си изхабили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхабил била съм изхабила било съм изхабило били сме изхабили
2 лице бил си изхабил била си изхабила било си изхабило били сте изхабили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхабя щяла съм да изхабя щяло съм да изхабя щели сме да изхабим
2 лице щял си да изхабиш щяла си да изхабиш щяло си да изхабиш щели сте да изхабите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхабил щяла съм да съм изхабила щяло съм да съм изхабило щели сме да сме изхабили
2 лице щял си да си изхабил щяла си да си изхабила щяло си да си изхабило щели сте да сте изхабили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхабил бих изхабила бих изхабило бихме изхабили
2 лице би изхабил би изхабила би изхабило бихте изхабили
3 лице би изхабил би изхабила би изхабило биха изхабили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ха-би из-ха-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ха-бен
непълен член из-ха-бе-ния
пълен член из-ха-бе-ни-ят
женски род из-ха-бе-на
членувано из-ха-бе-на-та
среден род из-ха-бе-но
членувано из-ха-бе-но-то
множествено число из-ха-бе-ни
членувано из-ха-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ха-бил
непълен член из-ха-би-лия
пълен член из-ха-би-ли-ят
женски род из-ха-би-ла
членувано из-ха-би-ла-та
среден род из-ха-би-ло
членувано из-ха-би-ло-то
множествено число из-ха-би-ли
членувано из-ха-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ха-бял
женски род из-ха-бя-ла
среден род из-ха-бя-ло
множествено число из-ха-бе-ли