изхабило

Речник на българския език

1. изхабило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхабило е производна форма на изхабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхабило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изхабило е производна форма на изхабя (мин. деят. св. прич. ср. р.).