изхабила

Речник на българския език

1. изхабила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхабила е производна форма на изхабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхабила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изхабила е производна форма на изхабя (мин. деят. св. прич. ж. р.).