изхабил

Речник на българския език

1. изхабил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхабил е производна форма на изхабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхабил — мин. деят. св. прич. м. р.

изхабил е производна форма на изхабя (мин. деят. св. прич. м. р.).