щял съм да съм изхабил

Речник на българския език

1. щял съм да съм изхабил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм изхабил е производна форма на изхабя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).