изхабели

Речник на българския език

1. изхабели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изхабели е производна форма на изхабя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхабели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изхабели е производна форма на изхабя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).