изхабял

Речник на българския език

1. изхабял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхабял е производна форма на изхабя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхабял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхабял е производна форма на изхабя (мин. деят. несв. прич. м. р.).